за моя секс, суинг, тройки, групи и всичко забавно, което правя…

Ревнува – значи изневерява?

секс, суинг, ревност, изневяра...

Ревнува? А не изневерява ли?


След 30 години живот най-накрая ме осени истината!

Сблъсъците ми с ревността започнаха на 16.
Ревнувах русия синеок хубавец – в когото безумно и безпочвено бях влюбена – от всяко момиче наоколо. А той дори не ги поглеждаше – отреден беше за самодива неземна, невиждана, която да се спусне от небесата и да го отнесе далеч от тези обикновени жени.
Илюзията му бе обилно и неспирно подхранвана от влюбено пърхащите телца и погледи на нежните същества в компанията. Щом се появеше сред нас, въздухът се сгъстяваше, разговорите се накъсваха, погледите се разконцентрираха. И момчетата, и техните възлюбени, по диаметрално противоположни причини насочваха вниманието си към него. Младежите прекрасно знаеха какво се случва в телата на девойките при вида му, а момичетата просто не можеха да се удържат…
Аз бях едно от тези замаяни момичета.
И най-важната разлика между мен и тях беше, че аз единствена не показвах нито частица от случващото се в мен. За страничния наблюдател, той бе последното нещо, което ме интересуваше.
С което бавно и сигурно спечелих вниманието му.

Станахме гаджета официално. Ходихме 1 година. Извърших куп глупости в името на идеята да съм близо до него. Други мъже нямаше на земята.
Но през цялото време не спрях да се безпокоя за сигурността на връзката си.
Сега мога да кажа защо: така и не го опознах, бях опиянена от въображаемия принц, какъвто той съвсем не беше. Очаквания и реалност се разминаваха съществено. За да го задържа, играта на хладнокръвие не трябваше да спира, а това ме умори много бързо. Когато съвсем се предадох и показах истинското лице на чувствата си, той ми изневери.

Бях като болна 2 месеца. Оценките ми в училище се влошиха. Мозъкът ми нямаше капацитет за нищо друго освен покрусата.

Съвзех се бавно.
Като днес помня изпепеляващото усещане на предадените надежди…

Оттогава случайно, или не, никога не ми се случи да потъна толкова дълбоко и безразсъдно в някоя илюзия.
Влюбвала съм се, обичала съм и съм знаела защо. Давала съм си сметка за хубавото, имала съм очаквания и за лошото. Била съм подготвена.
Давала съм шанс, а после съм се разделяла с увереност и почти без съжаления.

Докато не попаднах на втори такъв светъл, синеок…

Вече сме по-зрели – останаха далече зад гърба ни онези 16 години. Редно е да правим нещата с повече мисъл, по-дългосрочно, с повече гъвкавост.
От 7 години връзката ни е всичко друго, но не и горните три неща.
Отново ревност в моя живот (отново заради непознаване и завишени очаквания), отново болка, терзания – копнеж и отрицание.

Плюс или минус – вие ще решите, – но със садистично удоволствие споделяме и най-незначителните подробности от битието си, правейки ги значими. Превръщайки ги във фактор, какъвто най-често не са.
Вследствие на това, на мен са ми известни по-голямата част от изневерите му (надявам се).
При последната такава, разбрах истината за ревността.

Единият вид е като онази в детството: от страх да не загубиш играчката (любимия) си – облечена в твоите илюзии, – чиито свойства и ползи така и не си опознала. И поради тази неизвестност, си в очакване на всичко лошо.
Другия вид съм го виждала най-често у околните: усещането, че не издържаш на конкуренцията, че ти липсва нещо (обикновено – самочувствие), че не си желан (а то е по-скоро следствие от липсата на самочувствие). Тогава безумно и хаотично започваш да си търсиш предполагаемото полагаемо внимание.
И третият вид ревност: когато ти самият мамиш.

***

Тръгнах си по-рано от острова, за да посрещна сестра си. Предния ден имахме пресни обяснения в любов – там пред разтворените кепенци на прозореца и яркосиния фон на морето.

Но какво се случило без да съм рабрала?
С тръгването ми той се почувствал изоставен, непредпочетен и веднага започнал да си пише с една зарязана преди време, още влюбена в него жена.

Телефонните ни разговори изведнъж станаха нервни, той провокираше лошото в мен, изразяваше постоянно съмнение в почтеността ми, проявяваше необяснима ревност в най-чудновати моменти…
Не можех да разбера какво се случва.
Реших, че просто му е скучно и иска да ме тормози и му обърнах гръб с доста изразителен смс.
Само 4 дни по-късно отново бяхме заедно, разбрах, че е изчукал въпросната жена. Дали му е харесало, дали му е било скучно с нея – няма значение. Направил го е. И през цялото време се е терзаел от съмнения дали и аз не правя същото…
Затова ме е тормозил с безпочвени обвинения – осъзнавал е, че ме мами, най-вероятно без да заслужавам.
Той стигна до това заключение, анализирайки собственото си поведение пред мен.
По-късно самата аз се сетих как се бях съмнявала във всичко – всяко негово движение, поглед, интонация – и се заяждах безогледно по времето, когато все още криех от него макар и мъничка тайна.

Не е ли просто устроен светът?
Кажете ми?
Не е ли съвсем очевидно?

Какво облекчение – да знаеш как функционират нещата!
Колко усилия и болка си спестявам сега.
Започне ли да търси под вола теле, вече знам – мами ме.

А защо изобщо съм с него ли?
🙂

13 коментара Получавайте известия за коментарите


  1. SWE

    Поздрави.
    Когато пишеш за отношения (и то извън сексуалните) си мнооого добра.
    Другото наистина е болест.
    Тук и в предишния пост, обаче, си канализирала енергията, в която ми допада.
    До скоро

    авг. 31, 2010 @ 13:58


  2. Четиво

    Добре дошла (предполагам), SWE!

    :)))
    Благодаря за рецензията!
    Повече от всичко се надявам да съм преценила правилно причинно-следствените връзки на случващото се във и около мен.
    Това ми се струва по-трудна задача от всяка оценка на чужди взаимоотношения.

    Поздрави!

    сеп. 01, 2010 @ 0:38


  3. Nelly

    Страхотна си! 🙂

    сеп. 01, 2010 @ 15:13


  4. Четиво

    Благодаря, Нели 🙂

    Страхотна, но непродуктивна… 🙁

    сеп. 01, 2010 @ 21:22


  5. Анонимен

    Много добре, очаквам нови публикации.

    „Знаете как да живеете вие“, беше казал директора във един стар български филм „Маневри на петия етаж“ 🙂

    И съм съгласен с предишни коментари, че по-добре звучиш когато не пишеш за секса.

    сеп. 11, 2010 @ 2:48


  6. Четиво

    Здравей,

    Радвам се, че вашите нагласи съвпадат с моите.
    Напоследък съм на вълна открития :)))
    И ще ги споделям с вас!

    Поздрави и целувки!

    сеп. 11, 2010 @ 15:41


  7. ROZA BULGARA

    STRAHOTNA SI,SEXY XESY SEXY{}

    окт. 08, 2010 @ 0:01


  8. Delta White

    това си е вярно : щом ревнува значи изневерява…

    окт. 10, 2010 @ 18:35


  9. Четиво

    Рози, благодаря ти! Прегръщам те!

    окт. 12, 2010 @ 21:04


  10. Доставка на продукти за дома

    Има различни мнения, аз попринцип винаги се старая да избягвам крайностите, защото според мен за каквото и да става въпрос винаги си струва човек да погледне поне от две различни гледни точки за да има претенции за правилна преценка… Ако ме разбирате 😉

    юни 01, 2011 @ 16:58


  11. Четиво

    Разбираме,

    Доставяте продукти по домовете… 🙂

    юли 25, 2011 @ 23:03


  12. евтини парфюми

    Ревността е чувство, което го има дори и да го отричаме.В малки дози е полезен и е хубаво да знаеш, че някой се притеснява да не те загуби.Но си има граници и не бива да се стига до болезнена ревност, защото в крайна сметка страдащият е именно този който ревнува.Сам се хвърля в някакви измислени филми и ситуации, които в даден момент ги предизвиква да се случват.Статията ти е страхотна и много добре написана, дано да продължаваш да поделяш с нас.Винаги има две гледни точки и е добре да се седне и мирно и тихо да се разговаря, за да се уточни и разреши проблема.

    окт. 19, 2012 @ 21:36


  13. Четиво

    Ех, само ако не продавахте парфюми… колко искрено щяхте да звучите 🙂

    окт. 22, 2012 @ 20:31

Отговор