за моя секс, суинг, тройки, групи и всичко забавно, което правя…

С участието на Брад Пит

секс, sex, възбуда, страст, копнеж, желание, чукане, ебане, изневяра, болка, ревност, суинг, swinging

Брад Пит

От снощи съм на морския бряг – в красив, уютен комплекс на самия пясък.

Толкова неща се случиха откакто пристигнахме, че трудно ще стане къс разказ.

Кои сме ние? Аз и той – бившият ми мъж, с когото се разделих преди 3 месеца.

Защо съм отново с него? Казвам си, че е от скука – от момента, в който останах сама (близките ми изпозаминаха всеки нанякъде), почувствах огромна празнина – ама толкова голяма, че чак ме затисна и спрях да мисля трезво – трябваше час по-скоро да се отърва от нея, да я ликвидирам… Да я запълня.

В този момент съдбата поднесе разговор с новата приятелка на бившия ми. В който си признах, че предния ден твърде силно ми се е приискало да го видя, да правя секс с него, пък после да си продължим животите отделно.

Тя закова пирона. „Иди и го вземи, глупаво момиче” – каза. (Моля те, прости ми, че те цитирам дословно – ако не ти е приятно, само ми кажи…)

Хванах телефона, още докато си говорехме, намерих името му и спрях. Гледах буквите, изписани на дисплея, и всичко, свързано с тях отново нахлу – бясно и нахално. Всичко! Прекрасното усещане да си обичана от него, гнусната отрова на безразличието му….

Ясно произнесох в съзнанието си: „Не е възможно да те обича истински, когато е способен и да не те…”.

Спокойна и хладнокръвна набрах номера му и зачаках…

Отсреща чух изкуствено приповдигнат тон, после вълнение, после притеснение…

„Искам да правя секс с теб”, му казах.

„Добре. Но първо да се видим и да поговорим…”

Видяхме се, поговорихме, правихме секс – бавно и различно. Това беше преди 6 дни. Оттогава не сме се разделяли физически. Консумираме компанията си като невидели…

Веднага направихме планове за пътешествия, отскачане за 3 дни до морето, за лятото, за бъдещето…

Но така е при всяко събиране с него.

Уморена съм.

Искам го, но разбирам от какво се лишавам с него…

***

С пристигането в Созопол веднага се виждаме с приятелката му (вече бивша, според самата нея). Чувствам се в добра компания. Тя е добра. Не може да наранява. Не иска. Луда е по него. Съсипана е от мисълта, че й е изневерил с мен. Да – изневерил.

Всчко това го усещам във въздуха. Иначе тя е мъжко момиче – стиска зъби… до счупване.

Не усещам да ме мрази. Искам я като приятел, а тя някак успява да ми създаде илюзията за това. Природата ми е такава – не вярвам в способността да бъдеш добър с някого, който гледайки собствения си кеф, ти е отнел любимия.

Въпреки това се чувствам в добронамерена среда с нея. Насърчава ме да бъда с него.

Напира ми да изкрещя: „Къде е човешкото в теб? Как така седиш тук и си говорим? Как не ти иде да ме заличиш от лицето на света? Къде е гадното, неразбиращото, егоистичното у теб?”

Тя се усмихва – цяла вечер. Виждам как се гърчи. Правя всичко възможно да не демонстрирам близост с бившия ми. Не искам да е по-наранена. Иде ми да я прегърна и да й обясня колко е прекрасна. Незаменима.

Плача докато пиша…

Бягай от него, докато още имаш сили! После ще е невъзможно. Разбираш ли?

***

Вечерта продължава в недобра посока. Новият й (набързо извикан от другия край на България) приятел-еднодневка – който се оказва, че не знае, че тя не пуши, – почти не й обръща внимание. Пали ми цигарата, заговаря ме, перчи се с огромните си мускули…

Безпардонно я прекъсва (и не само нея), говори неспирно, чувства се център на вниманието, без да усеща неодобрението на останалите.

Висш магистрат от средно голям град. На врата му – ланец с фи, колкото 2 мои пръста. Иска ми се да го питам: „Как така?”. Не го правя. Не познавам достатъчно човека.

Храната беше вкусна. Плащаме.

Прибираме се в хотелския апартамент на брега на морето. Те ще останат да спят в хола. Но преди това отваряме уискито…

Тя е мълчалива. Не мрачна. Няма сили…

Опитва се да вземе участие в безсъдържателния разговор, дирижиран от магистрата. Няма шанс. Става все по-тягостно.

Бившият ми обявява намерението си да се оттегли – демонстрира обида, убеден, че питая любопитство към члена на магистрата… Как не ме опозна за 7 години?

Членът на магистрата не ме вълнува. Вниманието ми е насочено към нея. Как не искам да я боли…! Но и не искам бившият ми да я гали, докато ме целува.

Измъквам се от прегръдките му. Объркана съм. Тя няма вина. Всичко идва от него…

Бившият ми се оттегля. Аз отивам да пуша. Тя се мушва в спалнята при любимия си. Магистратът излиза на верандата при мен…

***

Умирам за сън. Прибрахме се преди няколко часа и оттогава плътно сме с чужденци – приятели. Постоянното говорене на английски ме уморява. А и слушането на французи, говорещи английски, е свръх всичко!

Лягам да си почина…

…Толкова гадости накуп…!

***

Облегнала съм лакти на парапета на верандата в нощта. Магистратът току-що е излязъл при мен. Набит мъж със свежо, хубаво лице (а ла Брад Пит), твърде големи мускули по късите крака и неособено дългите ръце. Крайници отрупани с мускули. Това отвлича вниманието ми. Той знае. Наясно е как действат издутините по тялото му върху жените.

Говори ми колко е хубава нощта, как приятно шумят вълните наблизо, пали ми цигарата, приближава се към мен…

Отстъпвам половин крачка и се изправям напълно. Стърча над него. Това го спира.

Колко прости механизми имат реакциите на хората – мъжете, в частност.

Едно движение, простичко извисяване над неговото надморско равнище, го спря.

Благодаря му за комплиментите (междувременно е изсипал всичко, което съхранява словесният му речник) и се оттеглям.

Тя е излязла от стаята на любимия си и седи сама на дивана. Не пие, нито пуши. Сама на приглушеното осветление.

Занасям им чаршафи и пожелавам лека нощ.

Прибирам се при мъжа, който ме очаква…

Правим секс.

При отиването в банята след това, разбираме, че тя си е тръгнала.

Не зная защо…

Искам още секс и го получавам с готовност.

При второто му излизане към банята, докато го чакам в спалнята, дочувам остър тон през открехнатата врата. Напрягам слух, но различавам само няколко обидни думи, казани през зъби. Изчаквам. След секунди моят мъж влиза в стаята с лаптопа ми, от който стърчи непозната флашка, и отсича: „Трябва да си смениш всички пароли! Този ти е копирал всичко! Ровил ти е в профилите в ….. и в ……, чел ти е файла с блогърските писания!”

Сетих се, че на личния ми лаптоп съм си улеснила максимално живота, запомняйки всички въведени в полетата имена и пароли. Така с едно кликване, влизаш във всеки от личните ми профили. Без този във фейсбук, слава богу!

Коремът ми се сви. Почувствах се разголена пред нежелан, противен мъж…

Не е важно точно какви гнусни обиди си размениха двамата, как се хванаха за гърлата и как грабнах телефона да набера полицията. Не е толкова интересно и как онзи подви опашка, вероятно опасявайки се от попадане сред жълтите редове на вестниците. Или пък обладан от първичния страх пред по-висок и значително по-разярен мъж със солидна мотивация да забие лакът в гърлото му…

Отивайки си по моравата, покрай басейните, магистратът, изпил поне 600 милилитра уиски, извика в тъмното: „Какви сте вие, бе?! Никакъв суинг не можете да правите! Отворковци…”, или нещо подобно.

Така завърши първата нощ на прекрасното, тихо, пролетно Черно море.

Отговор