за моя секс, суинг, тройки, групи и всичко забавно, което правя…

Съблечи ме

секс, sex, възбуда, страст, копнеж, желание, чукане, ебане

Секс с полицай...


„Съблечи ме“ – това му казвам, усещайки го едва сдържащ се да не посегне към мен. А защо да не посегне – нали съм в неговия дом, на негова територия, той е господарят тук…

Истината е, че се чувствам спокойна, не очаквам физическа агресия. Той ми показа документите и значката си – инспектор от полицията е. Това е интересно – не съм била с такъв мъж…

***

Карам по магистралата със 150-160, вятърът бясно шиба врата ми отдясно, често почуква козирката на шапката нагоре – като да я махне, за да пусне косите на воля…

Виждам табелата точно преди отбивката и завивам. Оглеждам се за джипа му, както ми го описа – впечатляващо голям. Спирам, защото вече го виждам – изчаквам… Той паркира зад мен, пешком се приближава до кабриолета от моята страна. Седя вътре и чакам, въпреки че възпитанието ми ме призовава да отворя, изляза и като открит човек да поздравя.
Изглежда по-възрастен от снимките и камерата на скайп.
Притеснен е и му личи – мъчи се да компенсира с категоричен тон.
Тръгваме навътре в населеното място, към къщата му.

По-голяма е отколкото очаквах. Високи дувари, зад които остава скрито почти всичко.
Колата ми е ниска и са необходими приспособления, за да я кача в двора.

Говорим си с непринуден тон, сякаш множество пъти сме вършили работа заедно и сега предстои същата рутина.

Най-накрая влизаме вътре. Вечер е, но още не се е стъмнило.

Както беше обещал, напазарувал е и ще ми приготви вечеря.
Докато прави всичко това, аз стоя права срещу него на бара и пуша. Оставям го да говори. Припрян е. Сякаш потреперва леко, изтървава ножа, непохватно реже зеленчуците…

Час и половина по-късно вече сме на масата – имаме всичко необходимо за приятна вечеря…

Седим, хапваме, разговаряме за него: децата му, бившата му жена, защо такъв точно е животът му. Разбирам, че любимата му драма е „Шатовалон” и си мисля, че се шегува,… но не се.

Както и да е.

Нали съм тук за различното преживяване. Получавам го засега – той не си отърква коляното в мен, не се опитва да се присламчи, поглежда ме с интерес и притеснение как ли изглежда в очите ми; говорим и за секс – той е сериозен, но невярващ. Съмнява се, че съм правила суинг нееднократно и с различни двойки, не допуска, че съм била в огромни групи, където съм загубвала себе си…

Става много късно, а не ми се ляга. Виждам спалнята през открехнатата врата на трапезарията, зная, че е там и когато я поискам, ще я имам…

Не бързам.

Оскъдна съм откъм движения, но малкото, което правя, явно го привлича да седне по-близо до мен. Седи, без да ме докосва.

Думите затихват и остава празнина, която обикновено запълваме с мълчаливи действия…

Така и става – той посяга да ме целуне, позволявам му.

Той е колеблив – не знае кое би било добре прието.

„Съблечи ме”, се отронва от устата ми и действа като стартов сигнал за къса дистанция на световно по лека атлетика.

Губят ми се спомени… Как сме отишли до голямото легло – пренесъл ли ме е, целувал ли ме е по пътя…

Помня тъмнината и светлия ъгъл на леглото, огрян от лампата в коридора. Достатъчно светлина, за да виждам очертанията на тялото му над мен. Другото го усещах…

***

През остатъка от нощта спах на пресекулки – изнурително, но не дразнещо. Той ме прегръщаше, галеше – не ме оставяше на мира…

Исках да спя, но сърце не ми даваше да го отблъсна.

Чак на сутринта, когато той отиде да обяви някакво момиче за ОДИ – общодържавно издирване – се отпуснах и задрямах блажено. Но не задълго… той дойде с нова порция презервативи…

***

Колкото и добре да живее, човек огладнява… Хапваме, говорим, гледаме се – той избягва погледа ми (после ми казаха, че това по-скоро било признак за искреност, освен притеснение).

Не ме пуска да си ида…

Носим се с кабриолета, надули Рамщайн, из малкото градче. Като циганите с огромните касетофони на рамо, навремето…

Той е щастлив. Аз – доволна.

Колко малко му трябва на човек!

***

Минават няколко часа от тръгването ми – от многократните увещания да остана, обещания за нови – по-интересни преживявания…

Не е човекът за мен. Имаме малко общи неща. Добър е. Буден мозък, но мързелив. Задоволява се с малко. Не е любопитен – не и колкото моят вкус предпочита.

Получавам съобщение колко му липсвам вече.

***

Получавах такива съобщения дълго време след това.

Повече не го видях. Чувахме се, говорехме си – постепенно нещата угасваха. Нямаше нова искра – не давах. Така е по-добре.

Само в някои моменти си представях какво ще се случи, ако пак се видя с него и правим секс… Това би превърнало в ад живота на този човек, без да го е заслужил…

3 коментара Получавайте известия за коментарите


  1. toi

    interesno mnogo interesen 4ovek

    февр. 14, 2012 @ 0:55


  2. toi

    sas sigurnost e na montevideo

    февр. 14, 2012 @ 0:55


  3. toi

    metaforata e mnogo podhodja6ta kogato iska6 da izrazi6 ne6to po nepodhodja6t na4in no po mnogo krasiv osobenno kogato ne e napisan na kirilica i ot 4ovek koito haresva gorata i to borovata v kojato viree edna prekrasna gaba i na vkus i na vid i koeto ime e prekrasno 4estit praznik na vsi4ki trifon zarezan……….

    февр. 14, 2012 @ 1:04

Отговор