за моя секс, суинг, тройки, групи и всичко забавно, което правя…

Първа среща с груповия секс

секс, суинг, чукане, ебане, възбуда, страст, мъж, мъже, жени, жена, спомени

Суинг... или нещо такова

Руснак, хубавец – със затруднения в озаптяването на члена си.
„Ще му счупя врата, ако те докосне. Само ми кажи…”

***

Пише ни в известен сайт за запознанства. Предлага среща с него и приятелката му.

Абсолютно девствени сме към момента, ако не броим участието на мъжа ми години преди нашата връзка в подтискаща тройка, където почти никой никого не е познавал…

Месец-два, преди руснакът да ни заговори, сме си мечтали за това, изброявали имената на потенциалните участници. Повечето – наши близки приятели.

И все ни дострашаваше да подемем темата….

Руснакът праща снимки: джип, до него хубавец – рус, синеок, стройно тяло, ясно изразени мускули.

Срещата бива бързо организирана.

Напрежението у нас расте с приближаването на деня… Фантазираме, отпитваме се да отиграем възможните развития на събитията, чертаем схеми на поведение в различни ситуации, за да елиминираме възможността от сериозни наранявания…

В уречения ден и час (точни, даже малко подранили) го очакваме край фонтана на Президенството. Горещо е. Края на лятото. Пръските от фонтана правят чакането поносимо. Той закъснява. Ние се умълчаваме неусетно.

Минават много минути. Озъртаме се постоянно. Защо ни разиграва? Дали се е отказал? Просто жалка постановка ли е било?

„Здравейте!” – изотзад. Защо ли съм си въобразявала, че е висок? Пожелателно мислене…

Но е красив. Наистина. И явно е само половин руснак с това чисто „здравейте”.

Разменяме съзаклятнически погледи с мъжа ми. Безмълвно казвам: „Хубавец е – имам късмет първия път”. Той ми отвръща с очи: „Красавец е, но твърде нисък – ще трябва да се примириш…”

Сядаме в близко барче. Чакаме приятелката му.

И помен няма от мълчанието, в което бяхме потънали, докато го нямаше.

Ефирът е пълен с думи, идващи от него… и само от него. Слушаме с интерес – толкова дълго сме чакали тази среща, представяли сме си я всякак… само не и така… След 20 минути заедно, думата все още е само у него и всички опити за промяна на статуквото умират в зародиш…

Приятелката му се появява тъкмо в мига, когато търпението ни е на ръба на изчерпването. Към този момент ние вече знаем много неща за гаджето й. Всичко за тяхната безумна връзка, в която тя очевидно е безмилостно използвана примамка за такива като нас. А той се хвали с това… Тя е малкото момиче, играещо пред блока, неусетно пагубно влюбило се в кварталния красавец – години наред отдаващо любов и каквото й бъде поискано с жертвоприношително примирение.

Вече не го харесвам. Не стига, че нахално ни отне възможността за двупосочно общуване, ами и гаден коцкар се оказа!

В цялото говорене става ясно, че живеят близо до нашия дом. Пренасяме се там – в приятна пицария, където да положим сетни усилия да се харесаме (да го харесаме).

Смрачава се, но е още много топло. Явно съм му допаднала. Това ми е приятно, само да не бърбореше толкова! Нямам представа какво говори. Явно му е интересно. На мен – не. На мъжа ми – също, въпреки проявите на героично търпение.

Скука? Не.

Мога да извлека забавното от всяка ситуация…

Мозъкът ми се захваща да маха една по една дрехите от релефното му тяло. Той вече усеща по-различен погледа ми. Реагира… с още по-разпалено говорене. Отчайващо!

Влюбеното гадже има не по-големи шансове от нас да се включи в монолога. Остава в сянка през цялото време. Никой не мисли за нея, освен в редките случаи, когато приятелят й я споменава в поредната история. А те, на всичкото отгоре, започват и да се повтарят…

Отписваме ги.

Няма да бъде такъв първият път.

Искаме по-качествено преживяване.

***

Алкохол, ситост в стомасите, задоволени първични нужди,… с изключение на една – сексът.

Ясно е, че по-висши потребности като интересен разговор, обмяна на ценна информация, духовно обогатяване няма да има.

Лекото опиянение е причината, оставайки за миг насаме, аз и мъжът ми да установим, че все пак любопитството и дългото очакване на срещата са достатъчно мощни катализатори да поискаме продължение на вечерта в нашия дом.

Нещо, което човекът явно е считал за задължително, след като сме приели да излезем с тях. Личи от бързината, с която откликва.

В цялата конфигурация моят мъж е с най-интензивни усещания. Защо ли?

Докато траеше виртуалното общуване, въображението му постепенно набра инерция и сега той е почти убеден, че си умирам да бъда обладана от руснака. Ревниво го гъделичка неведението, дали сламенорусата коса, яркосините очи, стройното тяло не са пленили мислите ми…

Аз не зная дали е така. Още нищо освен любопитство не витае в главата ми…

***

Вкъщи осветлението е приглушено. Почерпка с Бейлис. Руснакът като че ли се е изморил – говори по-малко. Така е добре.

Очакването на продължението кара всеки един от нас да е все по-оскъден на слова.

И богат на жестове и погледи…

***

Пичът е особено активен в събличането на половинката си. Трескав почти. Тя слуша и изпълнява. Играе втора цигулка в концерта на любимия си диригент.

Гали я – гледа мен. Целува я – не ни изпуска от поглед. Ние двамата с мъжа ми сме по-кротки. Повече наблюдаваме. Не сме разпалени. Цялото време е пред нас.

Хубава муцуна, приятно тяло и едва забелязващ се атрибут. По-тънък член не съм виждала! Толкова разконцентриращо различен, че мислите ни не могат да се фокусират върху нищо друго. Еротиката остава между мен и мъжа ми. Случващото се до нас на дивана е всичко, освен възбуждащо.

Той я чука бясно, тя стене с болка.

Спират.

Оказва се, че болката идва от тясната й и съвсем суха вагина. Получаваме покана да се уверим. Той е горд. Горд от това, че жена която дори не може да се овлажни от него, се отдава така пълно и понася с благоговение болезнената му похот. Обяснява как тя никога не се овлажнява и винаги сексът й оставя кървави следи… от сухота. Смее се.

Момичето мълчи. След няколко подкани потвърждава и пак млъква.

Питам го дали така им е добре и на двамата. Риторичен въпрос. На който все пак получавам отговор.

Той е възхитен от секса, който прави.

Тя мълчи.

Боли ме за нея. Не е справедливо! Ако в този момент я имах за минутка насаме, бих й казала, че е прекрасна, а това човече я дърпа назад, че всичко на света може да бъде нейно, а тя се задоволява с нищо.

Той я награбва отново и подновява мъчението. Тя е като парцал в обезкосмените му ръце.

Доскучава му. Иска да разнообрази с мен. Подхвърля нещо по въпроса. Внимателно отклоняваме поканата.

Той продължава приказливото си и садистично клатене над нея.

Опитахме да правим секс с мъжа ми. Не се получи.

Смущаваше ни разтрисането на леглото от хора, в които нищо еротично повече не виждахме. Дразнеше ни неспирното говорене на руснака, който вече носеше тайния псевдоним „тънкоху*стия”.

Опропастена бе романтиката, възбудата, очакването… целия първи път.

Докато той я чукаше с колеблива ерекция, а ние неуверено опитвахме да участваме в този софт суинг, разменяйки си ласки в непосредствена близост до тях, моят мъж прошепна накъсано в ухото ми: „Ще му счупя врата, ако те докосне. Само ми кажи…”

Отговор