за моя секс, суинг, тройки, групи и всичко забавно, което правя…

Продължение със секс

секс, любов, страст, увлечение, харесване, мъж, жена, среща, срещи, спомени, чукане, ебане, скорост, запознанства

Да... любов...

Толкова надарен, че чак ми прималява…

***

(продължението на „Любов от пръв и втори поглед“)

Срещата продължава в интернет клуб, за да ми покаже снимки на новата си кола. Пояснява, че е служебна. Чака я да пристигне след няколко дни. Подскача от нетърпение, докато ми говори за новата играчка. Същинско дете!

Минаваме на лирическа вълна – споделя идеала си за жена… Понеже не харесва собствените си формулировки, се е спрял на текст на Депеш Мод:

„I want somebody to share
Share the rest of my life
Share my innermost thoughts
Know my intimate details
Someone who’ll stand by my side
And give me support
And in return
She’ll get my support
She will listen to me
When I want to speak
About the world we live in
And life in general
Though my views may be wrong
They may even be perverted
She’ll hear me out
And won’t easily be converted
To my way of thinking
In fact she’ll often disagree
But at the end of it all
She will understand me

I want somebody who cares
For me passionately
With every thought and
With every breath
Someone who’ll help me see things
In a different light
All the things I detest
I will almost like
I don’t want to be tied
To anyone’s strings
I’m carefully trying to steer clear of
Those things
But when I’m asleep
I want somebody
Who will put their arms around me
And kiss me tenderly
Though things like this
Make me sick
In a case like this
I’ll get away with it”

Тъкмо съм се отнесла леко, потъвайки в нежна романтика – усещам ръката му по гърба си: „Ооо, ама ти си със сутиен…!”.

Благодаря ти, че ме върна в реалността.

Не си моят мъж.

Откарва ме към моята кола до пъба.

Мълчание преди да сляза. Не знаем какво да си кажем. А толкова неща бихме могли да изречем…

Моите реплики биха звучали горе-долу така: „Твърде интересна компания си. Бих искала още от нея. Ужасно си разглезен. Смяташ, че всичко ти е позволено. А знаеш, че не е така. Но не искаш да се примириш. Държиш се като дете. Не искам такова. Макар и твърде интересно. Искам мъжът ми да остане с мен до края на живота ни, да се грижи за мен, да иска деца от мен, да се радва и на дребните неща, които създаваме със самото си съществувание. Ти се радваш безумно на една кола – поредната. Разочарован си, че гърдите ми са по-малки, отколкото са ти изглеждали. Съмнява ме, че сме един за друг…”

Докато усетя, той е сграбчил лицето ми и се опитва да вкара твърдия си език между устните ми.

Изтръгвам се панически!

Да, има една сладка тръпка, която пролази към стомаха ми, но как си позволява?!

Трябва да му покажа, че не съм момиче за една нощ. Но защо ли не го е разбрал още? След толкова откровени (поне от моя страна) разговори…

Изскачам от колата раздразнена. Без уговорки, без обяснения.

Поредното интересно, но безперспрективно и открито сексуално познанство.

***

Убийте ме, не помня как, с какви думи е успял да ме убеди да се видим втори път. Мисля, че беше 3 дни след първата среща.

Не бях подготвена. Усещах се зле изглеждаща – бях облечена безвкусно, нямах никакъв грим.

Срещнахме се в някакъв мерцедес, който също се оказа негов.

Той беше по-притеснен, различен от първата среща. Искаше да ме целува, но го направи по друг начин – с уважение и позволение. С нежност.

Сподели, че не е могъл да спре да мисли за мен през тези 3 дни…

Беше вечер. Спрели бяхме до сградата на Земеделското министерство.

Целувахме се дълго. Брадата му – леко набола – издра кожата около устните, брадичката и част от бузите ми.

Когато целувката приключи, усещах лицето си подпухнало и зачервено.

Той запали колата и потеглихме из града без посока.

Бяхме само двамата. Държеше ръката ми. Питаше ме дали ме дразни като си подсвирква мелодията, която течеше по радиото. Страх ли ме е от високата скорост, с която се носим по улиците. Приятно ли ми е с него…

Доверих му се напълно.

От този момент, каквото и да кажеше, щеше да е най-важното на света.

Каквото и да ми кажеха за него, щеше да е без значение.

Каквото и да се случеше, бяхме заедно.

***

Правихме секс. Всяка вечер. Тайно. Прибирах се вкъщи ужасно късно. Превъзбудена. Нехаеща за реакцията на съпруга ми…

На десетата ни среща – също така вечерта, паркирали зад кооперацията, в която съпругът ми и аз живеехме тогава, – той разпалено ми обясняваше как не може да продължавам да живея със законния си мъж. Нямало да понесе всяка вечер да си лягам до друг мъж.

„Но ние не се познаваме добре, за да заживеем заедно…”

„Знаеш ли? Хрумна ми, че може да те заведа да си поговориш с бившата ми съпруга – тя ще ти разкаже какъв съм. Така е разумно, нали?”

***

Бившата му съпруга е полиглот, с високи позиции в компанията, за която работи. Принципен и последователен човек. Дребна на ръст, с обратнопропорционална сила на характера.

Сядам и слушам.

Той я е инструктирал да се фокусира върху слабите му страни.

Тя го прави с удоволствие.

В края на разговора съм пълна с противоречиви чувства. Та той е почти оформено чудовище…

Слизам при него в колата. Чувам гласа му. Говори ми нещо. Не помня какво.

Такъв глас не може да е на чудовище.

Аз съм силна, ще се справя. Видях нейните грешки. Аз ще ги избегна.

Мога. Искам.

***

През годините преживяхме толкова много неща заедно, че писането би ми отнело също така години.

Вярвахме си.

Съмнявахме се.

Работихме заедно.

Разделяхме се.

Съревновавахме се.

Измъчвахме се.

Обричахме се един на друг.

Правихме планове.

Търсехме заместители.

Често като че ли бяхме на косъм да ги намерим.

Връщахме се у дома с вярата, че е невъзможно.

Продължаваме напред, променени след всяка раздяла.

2 коментара Получавайте известия за коментарите


  1. admin

    Първи коментар в новия ми блог.

    Все още интензивно работя по него.
    Вероятно няма да стане светкавично, понеже сама си правя всичко…
    Но пък ми е забавно :))

    Поздрави на всички!

    юли 03, 2010 @ 19:01


  2. :)

    Haresa mi 🙂

    февр. 05, 2012 @ 21:56

Отговор