за моя секс, суинг, тройки, групи и всичко забавно, което правя…

Плесница по възприятията

секс, любов, страст, увлечение, харесване, мъж, жена, среща, срещи, спомени, чукане, ебане, скорост, запознанства, отвращение, грозота

Лош секс

Устремила съм се в нощта към мъжа, когото напуснах с идеята да е завинаги. Устремила съм се без да зная, че 2 месеца по-късно отново ще бъда негова жена и отново ще вярвам…

Сега отивам само да се изчукаме, защото отвътре дере недовършеността, побърква ме… Или поне така си мисля в момента.

Подхваща ме още от стълбите на тъмната къща.

Бърка в бикините – мокротата го вади от равновесие.

В хола ме съблича бързо и почти грубо. Без осветление.

Мята ме като парцалена кукла. Наслаждавам се на нагона, на страстта, която го гори. Адреналинът блика от върховете на пръстите му, от дрезгавия шепот в тишината, от настръхналите косъмчета по цялото му тяло.
Не продължава дълго. Но ме е омаломощил напълно. Той – сякаш не е свършвал изобщо…

Спим в нашето легло, както преди.

Продължава да не прикрива желанието си към мен.

Внимавам да не се поддам на изкушението да забравя всичко, заради което го зарязах. В този момент съм уязвима – когато ме гледа с копнеж, говори сладки думи, държи ме здраво, сякаш никога повече няма да поиска друга…

Правим секс още и още. Той е все така напрегнат, несигурен, желаещ…

Вече е светло. Току-що сме свършили за пореден път – телефонът ми звъни. Мъжът от предната вечер. Търси продължението.

Не мога да говоря сега.

Обаждането извиква най-гадното у мъжа ми. Става непоносим. Ревнува агресивно.

Принуждава ме да разкажа в детайли за човека от снощи.

Боже, какъв манипулатор е!
С ловки еквилибристики успява да ми внуши, че онзи не е за мен. Че само ще ме използва няколко пъти и ще ме зареже, защото аз всъщност не съм това, което търси… И по-точно – аз съм всичко онова, което не би искал да му се случва, с изключение на секса.

Убедена в истинността на чутото, вдигам телефона и обяснявам на човека, че не ставаме един за друг. Той е като попарен на другия край на линията.
Разбирам, че харесването е било взаимно, но думите на моя мъж кънтят в главата ми и не й дават да мисли!
В края на разговора човекът е обиден, а аз – гузна. Въпреки това държа на тезата си. Така приключваме.
Но не задълго.
Два дни по-късно, след поредното доказателство, че си губя времето с мъжа ми, решавам да потърся отново онзи човек.
Срещаме се в малко кафене. Обяснявам накратко колебанията си. Той ме опровергава и разговорът тръгва гладко и сладко. До момента, в който се изпускам, че съм била с мъжа си междувременно.
Тук той става, плаща сметката, с едва докарано кавалерство ме дочаква пред вратата на заведението и под унищожителния му поглед чувам сбогуването с мен. И виждам гърба, отдалечаващ се бързо по тротоара.
Колко съм бясна на себе си!
Глупаво, неконтролирано поведение от моя страна! Как можах да се изтърва?! Какво ми става?!
Треперя от негодувание, че съм послушала мъжа си, а не себе си, че действам като хлапачка, непознаваща основните принципи на човешките взаимоотношения…
Паля колата и потеглям бавно. Защото не зная точно какво, но зная, че трябва да направя нещо.

И правя най-простото.

Обаждам му се. Извинявам се искрено, моля го да прости нелепото ми поведение.

Той е леден. Предлагам да покажа колко го харесвам. В гласа му се поражда любопитство. Не го държа в напрежение: „Ела да ме изчукаш”.
Няма нужда от повече подкани.
2 часа по-късно се виждаме у нас.
Целувка на вратата. Мирише хубаво. Сграбчва ме по средата на хола. За секунди съм гола.
Той продължава с дрехи, което малко ме учудва. Мярва ми се съмнение, че може да е притеснен от тялото си.
Съблича се чак в тъмния ъгъл при леглото…

Има за какво да се притеснява.

В полуосветеното пространство тялото му белее и се очертават най-непривлекателните форми, които бих могла да си представя в този момент.
Никога не съм стояла гола пред мъж с толкова грозно тяло. Къси буревидни крака, непропорционално дълги ръце, огромен гръден кош на фона на главата, почти липсващ врат, широк ханш… Но най-неприятната част са огромните издатъци подкожни тлъстини около талията – набъбнали настрани, сякаш мехури в магмата на стичащ се вулкан.

Извъртам глава настрани и започвам да си повтарям: „Човекът не е виновен, не е виновен – това е природата! Може би е изпитание, за да получа онова, което търся. Вероятно е прекрасен любовник и уважаващ жена си мъж. Тялото му няма значение…” .
Но вече малка буца е заседнала в гърлото ми. И още няколко по пътищата на възбудата…
Започвам чисто технически да извършвам секс.
Не ми се беше случвало отдавна. От апогея на суингърските времена.
Целувките не са лоши, но само това. Ръцете му са потни и на подскоци се движат по кожата ми. Прави ми френска. Искам да му отвърна със същото и се насочвам надолу, но спирам озадачена…

Възможно ли е толкова бързо да се е изпотил? Тази неприятна миризма, идваща отдолу, ме връща в стартова позиция. Не. Не е пот. Това е небрежно измиване в добрия случай.

Толкова ли е трудно да се измиеш щателно преди да предложиш органа си на някого?
Няма фелацио, а и защо да продължавам изобщо нататък?

Поглеждам го скрито. Не е лош човек, симпатяга. Нищо, че е с грозно тяло и миришещ атрибут.

Да видим как ще се държи нататък…

Изключително посредствен, постен, стандартен, скучен, лишен от емоция секс, в който той свършва 2 пъти в рамките на 20 минути.
Почивка.

Леко смутен, обещава, че след нея ще има по-добро продължение.

Сядаме около масата. Пием вино. Споделям, че когато поемам алкохол, задръжките ми безотказно падат една по една…
И какво прави той? Долива неспирно в пълната ми чаша, да не би да остана жадна…!
Колко прозрачно…Забавлява ме.

Виното свършва. Започва сексът.

Защо ли не помня нищо от третия път?
И защо ли вече знам, че сладката физиономия, дълбокият поглед и умелото боравене с фразите не застраховат срещу неприятни изненади?
Знам и че интелигентното излъчване не означава добри намерения. Иначе нямаше да гледа да ме напие, за да получи това, което иска, нали?
Припомних си, че маса и легло са два коренно различни свята. И успехът в единия, спокойно може да бъде провал в другия.

Спомням си с погнуса за този случай. Част от нея е и към самата мен.

16 коментара Получавайте известия за коментарите


  1. Joro Pentagram

    Много добро! Ама…много!

    юли 13, 2010 @ 12:27


  2. Д.

    Изчетох всичко. Притежанието на такава мисловна подредба винаги ме е впечатлявало.
    Мисля си обаче.. Колко ли ти е трудно точно, с тази Нимфомания..? И, че за нея Ти си нейното олицетворение, а Тя за Теб какво ли е..? Може би бич? С който сама обичаш да се наказваш – демонстрирайки почти неосъзнато на другите колко всъщност си зависима от Тях. Звучи ми някак страшно.
    Водят го болест, при това – лечима..

    Не е критика, Надежда е. Че някой ден, може да станеш силна. Пожелавам ти го.

    юли 19, 2010 @ 17:07


  3. Четиво

    Здравей, Жоро!

    Благодаря ти за положителния отзив! И все пак: кое е добре – стила на съдържанието или поведенческите функции на авторката? :)))

    юли 21, 2010 @ 1:11


  4. Четиво

    Здравей, Д.

    Болест е – да.
    И сигурно е още по-болестно да отричаш, че го имаш…
    Аз отричам 🙂

    юли 21, 2010 @ 1:12


  5. Д.

    Това всъщност е истинския проблем.
    Не самото болестно състояние на Човека, а това, той да го приеме за факт, да го осъзнае, и да се опита най-вече сам да се справи със него.
    Ти го отричаш. Отказваш се. Опитвам да те разбера.
    Харесва ти да бъдеш лесно видимото петно в светлината, вместо трудно достижимата сянка в тъмнината.. Но не е ли някак жалко всичко това..? След като дори самото ПРЕзадоволяване не ти носи удовлетвореност и щастие..
    Безскрупулна млада Жена съм-обожаваща по своему секса. Питам. Странно ми е. Може би с това, предпазвам себе си от евентуално такова падение. Знам ли..

    юли 23, 2010 @ 19:43


  6. Четиво

    Безскрупулна?
    Ти ме удиви с това изявление!

    Не се върза никак с морално звучащите ти постинги :)))
    Чак ми стана любопитно къде е безскрупулността ти?

    Поздрави!

    юли 26, 2010 @ 21:46


  7. Д.

    Морала ми се простира само до недопустимото. А различието между хората, за Мен е нещо съвсем допустимо. В постингите ми няма грам морал. Това не е качество с което трябва да се парадира. Но пък е качество което ни съхранява донякъде.
    Мислех си, че долавяш основно опита ми да проникна и Аз в Теб – макар и по друг начин, за да се докосна до това друго чувство, различно за много от Нас другите, които сме от другата страна на бариерата.
    Приемам всички хора, такива каквито са. Но безскруполността, която е в съзнанието ми, понякога кара разума ми, да игнорира доста от Тях. Това се случва, когато различието, се превърне в безразличие.

    Поздрави :):):)

    юли 27, 2010 @ 19:04


  8. Четиво

    Тази бариера ми се наби в съзнанието.
    Вие, които сте от другата страна на бариерата не практикувате често секс? Или не пишете за него? Че какво толкова различно има в това да пишеш?

    Аз не споделям философията на приемането на всички, каквито са.
    Не успявам.
    Винаги се опитвам да променя – себе си и другите. Когато разбера, че не става – спирам и насочвам усилията си другаде. Колкото повече ме привлича човекът, толкова по-силно и упорито искам да го променя.
    И, да ти кажа, имам успехи :)))

    Поздрави!

    П.П. Така и не разбрах за безскрупулността 🙂

    юли 27, 2010 @ 20:52


  9. Д.

    Както казах няколко дни по-рано, аз също обожавам секса, и по това много си приличаме. Не ми е проблем и да пиша и да говоря за него. Но сега става въпрос за оная бариера, която разделя хората на самосъхраняващи се макар и всеотдайни, и на такива – обричащи се да слугуват на нечие чуждо Его (силно подплатено от нагона) за да бъде то съхранено.
    С други думи – просто съпоставях твоето и моето различие.
    Все пак самата “нимфомания“ не е показател за ненаситността от секса – както повечето неразбрали твърдят, а точното значение на тази дума определя типа хора – подвластни на слабостта си, която допуска обладаването на мисълта им за непреодолима и постоянна нужда от секс с МНОГОбройни партньори.
    Усети ли сега, кое ни различава? 🙂

    Иначе. Аз не променям хората. Поредната разлика.
    Те сами се променят заради Мен, за да запазят привличането което са усетили. Моят ‘успех’ или сила по-скоро, е в това:):):)

    П.П Безскруполността не се разбира. Тя се усеща само:)

    Поздрави!

    юли 29, 2010 @ 0:22


  10. Д.

    И нямам никаква представа, защо изписвам “безскрупОлност“ като прекрасно знам, че е с У.
    Ама айде де.
    🙂

    юли 29, 2010 @ 0:27


  11. Четиво

    Имам усещането, че се познаваме…

    Дългото обяснение малко ме обърка.
    Идеята е, че аз съм нифоманка ли?
    Ако е така: не съм. Сексът не е самоцел в моя случай.

    А това да имаш мерака и способностите да променяш хората е по-скоро преимущество, според мен, което обаче не означава, че промяната не е по тяхно желание.
    На практика, не можеш да промениш някого без той сам да иска :)))

    Но това са отколешни, изначални, безброй пъти проверени истини, без нужда от поредно предъвкване.

    Бих искала да внесем свеж, нов елемент…
    Помагайте! :))

    юли 29, 2010 @ 18:04


  12. Д.

    Не. Не се познаваме. 🙂

    И идеята не е, че секса е твоята единствена самоцел, или моята, или нечия друга.. А, че една от твоите цели е да задоволяваш постоянната си нужда от секс – с много..(по възможност все с различни..) партньори.
    Което така или иначе се води Нимфомания-та.

    Помисли малко.. Никъде не отсъдих – “Ти си Такава“.(Нямам това право. Но всеки има право на собствена мисъл.) Следователно, Човек винаги бива определян като някакъв и асоцииран с нещо си, от това което извършва или казва. Това е неизбежност, с която понякога сам се наказва.

    Усещам, че не искаш да ме разбираш.
    Но Аз те разбирам защо.
    🙂

    Май само ние двечките сме свежите тук..
    Съдя от активните ни монолози. Което пък доказва, че не винаги два монолога могат да образуват диалог.

    П.П
    Нямам нищо против, някога да се запознаем.

    Поздрави 🙂

    юли 31, 2010 @ 22:19


  13. alivia

    аз съм шашната от това, което прочетох досега… съжалявам, че минавам направо на ти, но твоите писания и четива ме накараха да те чувствам близка. браво за смелостта да го напишеш/опишеш, поздравления за стила /концентрирано, кратко, много страстно и реалистично/.има много, много подобности, даже с подробности на моите ситуации – минали и бъдещи… да не сме астрални близнаци / двойници или нещо подобно? не мисля, че е уместно тук да се коментира нимфоманка ли си, болна ли си и тем подобни глупости. не са попадали хората в такива бездни, не са се измъквали именно благодарение на силата си. и всъщност в слабостта си те „съжаляват“ и ти раздават оценки. дерзай, нататък, аз се връщам назад да чета още и още… БЛАГОДАРЯ!!!

    авг. 13, 2010 @ 0:34


  14. Д.

    alivia, аз също не я съдя. Просто разговора се стече в тази посока. Не мисля, че въобще някой има правото да съди когото и да било. Ако беше обърнала нужното внимание на първия ми коментар, щеше да забележиш, че искрено се възхищавам на Човека в нея, като начин на мислене и на изразяване. И най-вече на начина й по които умее да разголва и душата си. Което неминуемо я прави Човек (с главно Ч).
    Иначе. Хора много.. и разни.. но за сметка на това, с души все по-празни..

    Предварително ти Благодаря, за липсата на по-нататъшното ТИ осъждане спрямо моята личност.

    Поздрави на Авторката. Постоянно следя Блога ти.

    авг. 22, 2010 @ 6:12


  15. Четиво

    alivia, благодаря за коментара ти!
    Усмихнах се на „астралните близначки“. Колко е малък светът! И колко си приличаме всички ние в различните си обвивки…

    Всеки коментар ми е интересен и ме провокира, докато разгадая какво стои зад него. Когато стоящото отзад е неискрено, противоречащо си, маскирано зад фрази и сложност, интересът ми отлита…
    Това бе в отговор на призива ти да дерзая 🙂

    Не зная кога отново ще напиша нещо. Със сигурност няма да е по план-график…

    Поздрави!

    авг. 26, 2010 @ 12:08


  16. Четиво

    Д., мисля, че водим прекрасен диалог. Различията са си различия, а често се оказва, че даже не са и такива, ами просто са различно декорирани приличия 🙂

    Относно нимфоманията:
    Смея да кажа, че сексът ме привлича в едни доста умерени граници и обикновено на цена, която ме устройва (не всяка).
    През един кратък период наскоро реших да изпробвам нов за мен подход, а именно: когато харесам някого и реша, че бих искала отново да го виждам, да не рискувам да си губя времето в срещи, разговори, надежди, а той да се окаже мой антипод в леглото. Затова не отлагах тази част. Не виждах смисъл да инвестирам в нещо неясно. А за да се изясни, трябваше да се попълни всеки детайл – сексът бе един от детайлите.
    Дано се изразявам ясно.

    На по-прост език: как иначе да разбера дали човекът става не само за маса?

    Сега съм се поукротила и в настоящата фаза този подход не ми е нужен. Не съм сменяла партньора си от няколко месеца.

    Това се отрази и на писането 🙂

    Поздрави!

    авг. 26, 2010 @ 12:17

Отговор