за моя секс, суинг, тройки, групи и всичко забавно, което правя…

От суинг към изневяра

секс, sex, възбуда, страст, копнеж, желание, чукане, ебане, изневяра, болка, ревност

Изневяра...

Не зная защо до днес ме боли като си припомня събитията от онази нощ и всичко преди и след тях. Не мога да намеря задоволително обяснение…

Разделихме се преди 2 месеца, не се сещам за него, освен когато чета коментарите му тук, или пиша за общи преживявания, или ми се обажда по телефона, за да потърси потвърждение на непреживяемостта си или за да обясни колко изродено е влюбен в мен.

Искрено пожелах на новата му приятелка да извлече най-доброто от него, за да бъде поне малко възстановена вселенската справедливост… Да, ние с нея си говорим – различни сме, но си говорим – за него, разбира се.

Вероятно боли от предаденото доверие, което има способността да кърви дълго след операцията… Защото какво са свирепите шамари по бузите пред киселината на съмненията, гърча от предателството – разяждащи, умъртвяващи отвътре?

Не познавах нито него, нито света…

Още същата вечер започна процесът, в чийто апогей по-късно аз щях да съм вече руини…

Игрички в леглото, масажи от нея, от мен (моите бледнееха) – всичко за него. Нейният любовник отсъстваше от картинката.

После в горещия минерален басейн. На тъмно. Бяхме четирима в началото, после останаха само той и тя. Любовникът й и аз нямахме интерес един към друг – бяхме се вторачили в случващото се между него и нея. Още тогава заболя силно.

После той ми призна, че е имало проникване в басейна, от което признание ми стана лошо… Погнусих се от него. Но го исках още повече!

На следващия ден си тръгнахме – не зная за тях, но аз бях оставила самочувствието си там – в хотела.

Месеци по-късно, когато болката беше сякаш отшумяла, отново ги видяхме…

***

Не зная как тя се озовава в нашата кола, не зная и какво съм направила, за да заслужа безпардонния му тон, с който ме поставя в безсилно положение, но всичко това се разиграва пред очите й… Само това помня.

Пристигаме пред жилището на любовника й.
Вечеряме четиримата. Тя не спира да му прави комплименти – вече не помня какви, – от които той се размазва по покривката и се стича по пода към най-ниската точка – в краката й.

Повтарям си: грозотата й (не само външната) не може да му убягва, тя е с поне 7 години по-възрастна, явно е въртиопашка, каквито той винаги е твърдял, че не уважава… Не би могъл да ме пренебрегне, заради такава жена…

Така ли?

Сега ми е смешно, ведно с болезненото.

Приключваме с вечерята и се отправяме към другата стая, за да видим това чудо – новото семейно легло на любовника й и съпругата му. Разполагаме се свободно четиримата върху него и започват подкани от мъжката част към нас жените – да се поразхвърляме, за да се почувстваме по-комфортно. Закачки, комплименти… това приспива вниманието ми.

Скоро от мен вече са свалени всички дрехи, докато тя е по бельо – майсторски приковаваща вниманието на мъжете, които пред очите ми се превръщат в песове, кръжащи около разгоненото тяло на кучка, завиращи муцуни в тъмните кътчета с най-силна концентрация на телесни излъчвания, всяко чакащо реда си, според йерархията…

В следващия момент той вече я е обгърнал и видимо е готов да влезе в нея. Вече не съществувам за него…

***

Опитвам се да участвам. Опитвам се да не забелязвам незабележимостта си, да я забравя някак. Шепна си наум, че ако се държа сякаш съм най-желаната, ще стане истина…

Но… колко е трудно да се правиш, че не усещаш, когато край теб се вихри буря…

Самозалъгването не ми е присъщо за дълго…

В мен се надига стон,…вопъл,… вик,… иде ми да крещя! Гърлото пресъхва, трахеята се стеснява до тънка тръбичка, въздухът не стига…

Оттеглям се, без да мога да откъсна поглед от тях: впилите се едно в друго тела, гърчовете й, стенанията, неговия устрем към нея и падналата плътна завеса около тях, през която ние – страничните наблюдатели (страдащи безволеви създания), – виждаме парещо ясно това, от което боли до припадък…

Свивам се в ъгъла на голямото легло – възможно най-далече от тях и все пак наблизо. Не мога да преглъщам, отмятам глава, за да освободя гърлото си, но примката не спира да се затяга.

Изскачам от стаята и още докато пресичам прага й, взривът се отприщва, тряскам вратата зад себе си и не зная накъде…

Виждам врата отпред, влизам – в тоалетна.

Кръжа безпомощно около себе си, блъскам стените в изливи на бяс, иде ми да си отхапя дланта, за да не заплача…

Предавам се. Заплаквам с глас и не зная кого оплаквам: себе си ли, че като наивен слепец съм се доверила на този човек; себе си ли, че съм глупава да избера такъв мъж; себе си ли, че не зная как да постъпвам в такива ситуации; себе си ли, че нямам сили да го напусна сега…

Вратата се отваря и влиза любовникът й. Сълзите се стичат по бузите му. Мярка ми се, че не съм подозирала, че е влюбен в нея. Той е най-близкото ми създание. Прегръщаме се спонтанно и плачем – всеки на рамото на другия… От срам и унижение…

Нямаме думи, няма какво да кажем.

Минават няколко минути, опитваме да се посъвземем и решаваме да не показваме слабостта си. Влизаме в спалнята.

Там той и тя лежат голи, сладко уморени от поредната доза секс. Той я е прегърнал така, както никога сякаш не е прегръщал мен.

Преглъщам тежко, питам ги как са… не искам да чувам отговора. Прималява ми от него.

Присядам. Получавам покана да се отида при него. Опитвам да го направя, но той веднага усеща колко болно същество съм в този момент и се отдръпва – не е от състрадателния тип, напротив – отвращава го слабостта, способен е дя я рита, тъпче и унижава.

Бягам с подвита опашка пак в другия край на леглото и този път позволявам на сълзите да се стичат. Не забелязва ли? Смее се, гали я, прави й комплименти. Сълзите рукват, хлипам.

Боже! Това аз ли съм?!

Той пита с нездраво любопитство защо ли пък плача?

Отричам, с безумната надежда да чуя загрижения тон, от който така се нуждая…

Напротив, казва ми, че се държа смешно…

От този миг нататък, до края на вечерта, нямам спомени.

***

Дни и седмици наред след онази нощ се борех да остана в някакъв относително здрав разсъдък.

Спаси ме работата, спасиха ме контактите с нови хора. Оцелях най-вече заради вярата в себе си. Знаех, че струвам, че хора имат нужда от мен, че съм харесвана и това постепенно взе превес и победи.

Тя му се обаждаше от време на време, играеше си с него – искаше дивеча, заради трофея. Той ме убеждаваше, че е игра без истински последици. Аз все по-малко изпитвах ревност.

Докато един слънчев ден разбрах, че кожата ми се е сдобила със собствена здрава броня, и се заех с моето удоволствие…

Без да искам да го нараня.

Но го нараних.

Следва: Суинг майсторът

Отговор