за моя секс, суинг, тройки, групи и всичко забавно, което правя…

Нож в корема

секс, sex, възбуда, страст, копнеж, желание, чукане, ебане, изневяра, болка, ревност, суинг, swinging

Тройка на разсъмване...


Гледам отблизо как страстно я чука. Точно така го прави с мен. Боже, как боли!!! Защо си го причинявам отново?

Явно искам да се бичувам. Но защо?

Да не би да съм си въобразявала, че като го помоля горещо, като настоя да я вкараме в леглото ни, той ще скочи ужилен и ще ме провъзгласи за своя единствена и неповторима любима? Че ще ме убеждава да не се наранявам… Че в очите му ще прочета истинската любов, която не търси и не проверява, само дава…

Напротив. Да, опъваше се, но все пак я пусна в леглото ни. И аз бях там…

***

Колко отдавна не съм позволявала на жена да ме докосва. Сякаш в друг живот…

Тя го прави по-различно – с нежност, познаване, любопитство…

Чувствам се все по-добре…

Отдръпва се и оставя на него. Той е непознато внимателен – друга порода мъж… Наслаждавам се.

Случва се точно както си бях представяла ситуацията в началото на вечерта -докато седяхме в шумната кръчма на пясъка и нетърпеливо обяснявах колко е добре за всички ни да го направим… Тя искаше да изглежда категорична. Не било добре. Нямало смисъл. Кому щяло да донесе полза… Даваше вид, че се оттегля.

После в колата… Аз не пускам. Не давам да се изговори, че няма да дойде с нас.

Зная, че копнее да го прегърне, да бъде прегърната от неговите ръце, да почувства желанието му, да го усети в себе си…

Това ме побърква!

Затова съм непреклонна: да идва!

Идва. С уговорката да гледа нас, евентуално.

***

Вече сме в апартамента край морето и това е втората вечер от пребиваването ни.

Говорим за него, за нас двамата, за нас тримата.

Каква прелестна конфигурация!

Тя: безумно влюбена в него, жертваща емоции, сън, време, чувства, за да го накара да я заобича, а и просто да даде от купищата хубаво в нея.

Той: умерено влюбен във всичко, което тя му дава. Хубава е докато му го дава.

Желае и мен. Заради спомените? Заради факта, че не съм негова, а иначе добре си изкарвахме? Не зная…

Аз: търсеща потвърждение на обясненията му в любов от последните дни. Убеждаваща себе си в необходимостта от самобичуване, за да мога по-лесно после да си тръгна от него, в случай, че не получа потвърждението…

Изобщо не наясно с чувствата си към него, нито с неговите към мен.

Ужас!

Форсирам го да иде при нея на дивана. Всичко започва с масаж. Лек и отпускащ за него (колко познато…!). Този път мен ме няма в действието. Въпреки че присъствието ми влияе осезателно: прави всичко неестествено и отчасти насилствено.

Свива ми се стомахът…

Оставям ги сами с молбата да са се съблекли, когато се върна. Излизам на верандата. Пуша. Колко е тихо морето… Нощта е красива. Почти безлунна. Лек ветрец разпилява дима от цигарата ми. Опитвам се да го издишам от дробовете си напълно. Свивам ги до болка, за да изгоня отровата. В синята нощ димът е почти бял. Минава време. Как ми се иска да не се връщам вътре. И как искам да вляза бързо! Какво ли ще заваря?

Облекчение!!! Тя е легнала на дивана и се готви да заспива. Или поне така изглежда. Не са правили секс.

Но… мазохистът в мен крещи: „Как ще разбереш дали той те обича? Как? Ако не я накараш да иде при него?”.

Е, силен е – трябва да му се признае.

Побеждава.

Карам я.

Тя отива при него и след малко чувам призива й и да се присъединя.

Стаята е тъмна, не виждам нищо. Събличам се набързо и се мушвам под завивката.

Започва да се случва точно това, от което се опасявах…

***

Той естествено е гол вече. Коя от нас да се съблече първа? Аз, тя, аз, тя… писва ми – събличам се светкавично. Не съм особено смела в голотата си, обаче. Иска ми се да се прикрия… И то защо? Заради жената, влюбена в мъжа ми.

Сравненията са неминуеми. Всеки би ги правил, казвам си.

Гърдите й са малко по-големи от моите, но също така меки и приятни на допир.

Кожата й,… като че ли моята е по-гладка.

Мирисът – не зная. Моята мирише хубаво. Зная.

Тя е по-дребничка, но пропорциите ни са сходни.

В тъмното не успявам да видя талията, ханша, съотношението между тях.

Истината е, че избягвам да я гледам.

Неистово се вкопчвам в мисълта за собствената си наслада.

Тя ме гали, масажира гърба ми. Дава и на него да ми прави същото. После слага малката си ръка между краката ми. Съвсем различно от познатото досега. Пръстчетата й вибрират по клитора и надолу. Съсредоточена е. Пита ме колко ми харесва. Отговарям: „Много”.

Не довършва започнатото. Предоставя ме на него.

Толкова съм влажна…!

Той геройски отлага това, което най-много му се иска, и вместо члена мушва главата си между краката ми. Старателен е с езика. Признавам. Отдавна не е бил такъв. Всъщност, отдавна не съм го виждала…

Много е научил за кратките месеци с нея.

Докато съм по корем го вкарва в мен – бавно и дълбоко. Ах, как искам да умра с това усещане! И с последващите нежни, ала пълни със сподавена енергия движения…

По-навътре, и по-навътре.

Не. Това не е моят спомен! Не се случва на мен. Случва се на нея. Не аз съм по корем, а тя.

Не аз изпитвам сладкото сгърчване на вътрешност и съзнание. А тя.

С мен сексът мина някак между другото.

Не съм аз грижовно обладаната, ласкаво милваната…

Не над мен измърква той блажено.

О, боже! Колко ми се иска да съм нея сега…!

Лежа, изтегната по дължината на леглото. Подрусват ме вълните от тяхното съвокупление…

Мисля си, че може би този път болката ще ме подмине. Няма да ме сграбчи. Нали не го обичам вече…?

О, как й го вкарва! Как грациозно движи таза си, за да й донесе повече хубави мигове! Фалцетните й стенания го доказват. Захапва ръката си под лакътя, за да ги приглуши. Мята се страстно, сменя позите, търси още и още от него. А той сякаш за това е роден. Да дава нови усещания. Да пристрастява към себе си…

Свършва. Тя не.

Аз също – не. Не мога.

Болката расте бавно и сигурно.

Приготвяме се за лягане. Тя остава в нашето легло. По негова покана.

Аз се отдръпвам в самия край на леглото. Тя остава между нас. Така е по-добре. Унасям се. Странно, но успявам.

Изтръгва ме от дрямката леко раздвижване.

Тя го гали, приспива го. Усещам във въздуха колко му е хубаво от нейните докосвания…

Сърцето ми полудява. Качва се в гърлото и бие отсечено, също и в гърдите, и в стомаха, в ушите.

Самоконтрол. Нищо особено не е станало. Той ми е чужд. Тя е добра.

Всичко е наред. Утре минава и си тръгваме. Животът ми е в моите ръце. Само от мен зависи. Желана съм. След няколко дни заминавам с интересен човек за Гърция.

Тазът му… как се движи над нея. Леко го вкарва, после бурно. Гали я с едната ръка по гърба, пъхва я отдолу да хване гърдата й…

Съзнанието ми повтаря тази сцена хиляда пъти! Сърцето отскача уплашено от ножа, забил се в корема. Острието започва да се върти бавно, пробива път в меките органи…

Дишам учестено, неравномерно, не ми достига въздух.

Внимателно ставам от леглото, при все че ми се иска с реактивна тяга да изчезна в хоризонта, в стратосферата, в друго съзвездие или по-добре измерение.

Кога ще измислите телепортирането, скъпи учени? Моля ви, побързайте – ще спасите безброй човешки неврони!

Представяте ли си какво бих направила в този момент, ако можех да изчезна, за да се появя другаде? Къде бих отишла?

Безброй по-добри алтернативи! Обичащи ме, загрижени за мен. Където бих потънала за кратко в скръбта си, но за кратко. Където не биха ми позволили да се самонаранявам дълго.

Обратно в реалността…

Увита в топлата завивка сядам пред лаптопа си в хола. Затворила плътно вратата на порочната спалня зад себе си.

Аз и мрежата. Действа ми успокояващо. Дишам трудно – да. Но ножът в корема се стопи, без да остави тежки следи.

Минава половин час.

Тя излиза от спалнята. Не е заспивала изобщо. Избягва погледа ми.

Аз съм по-добре. Тя не го усеща. Какво ли си мисли за мен?

Питам я. Не иска да отговори.

Оставям я да си събере нещата и излизам на верандата. Божественият изгрев е настанал. Облягам се на парапета, затварям очи и се оставям на природата.

За кратко красотата на звуците успява да ме откъсне от всичко.

Чувам загрижения й глас – да се прибера, да не настина. Вярвам й, че и пука. Такава е. Грижовна.

Той също се е излюпил междувременно. Отива да я изпрати.

Аз оставам пред компютъра. Спасителят мой!

Избягвам да мисля дали и по-точно как я прегръща на изпроводяк. Как нежно и обещаващо я целува. Как стиска до болка ръката й. Шепота му в ухото й колко прекрасна е била и тази нощ с нея…

Докато бягам от тези мисли, той се прибира. Предлага да посрещнем изгрева на плажа.

Звучи разумно.

Стъпваме лесно по влажния пясък. Морето е езерно гладко, без помен от вълна. Ходим дълго.

Слънцето учудващо бързо се е покачило високо над хоризонта. Сядаме на изсъхнал дървесен ствол, захвърлен по средата на пясъчната ивица.

Той ме прегръща. Не сме спирали да говорим.

Усещам точно какво иска.

Не съм аз тази, която ще му го даде.

Не искам.

Моето желание е да се срещнем някъде по средата.

Неговото – аз да отида, където е той.

Тази нощ ми даде много отговори.

Болката вече почти я няма.

Искам го ужасно много. И ще запазя това желание докато се върнем от Валенсия след няколко дни…

Следва: Суинг на острова

Отговор