за моя секс, суинг, тройки, групи и всичко забавно, което правя…

Когато инстинктите крещят…

секс, sex, възбуда, страст, копнеж, желание, чукане, ебане

Всичко на показ...

Имали ли сте усещането, че ей сега ще се хвърлите върху човека отсреща, ще разкъсате дрехите му с ръце и зъби, за да го имате гол на мига, да го обладаете, и няма значение кой какво ще каже…?

Това не беше усещане, то бе влудяваща нужда, като да ти се пие вода, ама много, не можеш да издържаш повече!
Неутолима жажда…

Това се случи в началото на юли преди няколко години в Германия.

Познавах този човек от години, но нямахме пряк контакт, бяхме се срещали, разменяли усмивки и нищо друго.
Никога не го бях разглеждала като сексуален обект, дори не ми харесваше на външен вид. Да, беше учтив, с добронамерено излъчване, мек глас, приветлив, висок, рус, със сини очи, широки рамене (професионален плувец), дълги крака… но не ме привличаше… преди.

А сега, какво и как се случи…?!
Съдбата така подреди нещата, че щяхме да бъдем под един покрив в продължение на 12 дни.
Събрали се бяхме малка компания – 4 души, от които не познавах добре само него.

Още първата вечер, малко след като насядахме около масата и оживено си заприпомняхме миналото, започнах да се усещам неспокойна.
Той се беше разположил удобно точно срещу мен.
Вниманието ми се отклоняваше към него постоянно.
Оглеждах го тайно: това ли беше човекът, когото подминавах с безразличие години наред? Защо съм го подминавала тогава,… защо ме интересува сега…?
В един момент осъзнах ясно, че искам да ме гледа, да не ми говори, да говори на другите, а да гледа мен. Исках да ме надуши, да почувства по кожата си драскащия ми поглед, да разбере как все по-силно копнея да бъда докосната от него…

Още негодувам колко далече беше седнал от мен – цели 2 метра ни деляха, цяла пропаст, цяла вселена.
Крещях в съзнанието си, крещях, да ме чуе, да ме види, да види отвъд, да поиска, да се пресегне!

Така, в мъки мина вечерта.
Как си легнах и как заспах, ли?
Скована, но по някакъв дивашки начин – щастлива от чувството, което не ме напускаше.
На следващата сутрин мислех, че всичко е отшумяло и дневнатата светлина ще е развалила магията.
И беше така… до момента, в който той влезе сутринта в стаята.
Ах, как изригна всичко в мен, как целия ден, заедно с него, аз ходех, говорех, смеех се, като в полусън, замаяна, виждах нещата през опушен филтър, в който другите бяха сенки, без форма, без определен глас. Нямам представа дали е греело слънце, дъжд ли е валял.

—-

Същата вечер се наложи да спим в две съседни стаи с широк отворен преход между тях.
Познайте аз как се чувствах?!

Дойде време за лягане, останалите от компанията се оттеглиха. Извършихме редовните ритуали преди сън. Докато той беше в банята, аз се възползвах да се преоблека и се мушнах под завивката. След малко той плахо надникна в моята стая и се поинтересува дали имам намерение веднага да заспивам. Отговорих, че не ми се спи особено, и той поиска разрешение да дойде при мен, да си поговорим.
Получи го (ако знаеше с каква охота!). Донесе със себе си дъх на свеж мъжки одеколон.
Дълго стояхме един до друг – аз полулегнала, той – седнал на половин пресягане от мен. Стояхме на приглушено осветление с изключен звук на телевизора пред нас, зяпащи в екрана, без да виждаме, имащи слух единствено за тъничките нотки в гласа на другия, в отговорите му, във въпросите му, имащи възприятие единствено за честотата на дишането му, леките движения на тялото, вибрациите във въздуха около него…
Не се поглеждахме, изобщо.
С периферното зрение следях за положението на тялото му и все ми се струваше, че идва все по-близо и по-близо.
В един момент, споделих, че ме боли гърбът (беше истина).
След съвсем кратко колебание, той предложи да ме „поразмачка“, което аз свенливо приех, опитвайки се да поддържам деловия тон.
Масажът беше невероятно усърден и приятелски, нежен. Започна върху тениската, с която бях, после и двамата решихме, че ще е по-целесъобразно да е под тениската, но без да я махам, докато накрая единодушно я захвърлихме, без да нарушаваме целомъдрието на сеанса.
И така, твърде дълго…
Тъкмо си мислех, че това ще е краят на вечерта, когато той бегло докосна едната ми гърда отстрани.
Настръхнах толкова, че нямаше как да не го забележи.
Попита ме дали ми е приятно, а аз смотолевих нещо. След малко докосна и другата, започна все по-близо до тях да мачка, да гали, да опипва…
Аз се надигнах малко в очакване да ги хване с двете си ръце и той го направи – толкова внимателно и предпазливо, сякаш бяха две тънки кристални купи. Ръцете му потреперваха и това ме влудяваше още повече.
Оставих се на него.
Той знаеше какво иска, аз знаех какво иска, той знаеше какво искам аз…
Нищо друго не беше важно.

Сексът с него беше толкова чакан, копнян, болезнено желан.
Не можех да си обясня, как през всичките тези години не съм се озовала в прегръдките на този мъж.
Той беше единственият, нямаше помен от други мъже на света. Само той.

Той беше луд от страст. Беше ме чакал през цялото това време, беше се страхувал да се надява, бях далечна, непокорима, нереална за него. Това разбрах онази нощ. Нощта, в която усещанията минаха на друго ниво. Излетяха в обрита и оттам не са се връщали вече. Най-високото ниво, което моите сетива са достигали до ден днешен.
И за най-дълъг период – цели 12 дни аз бях пияна от страст. Правихме секс почти всяка от тези нощи (защото в един момент, накрая, останалите ни надушиха и не ни позволиха да продължим – все пак и аз, и той бяхме изоставили половинките си там далече, на 2000 км, в България…).
Спомням си ясно, как ходя по улиците на града, хора около мен говорят, шегуват се, дишат, живеят, а аз дори не усещам, че стъпвам; носех се лека, недосегаема за околните и чувствах само него. Вдишвах го. Копнеех да дойде нощта.

И така 12 дни. Един след друг.

И френската любов, която си правихме взаимно, и проникванията, и прегръдките след секс… топлите прегръдки, които предизвикваха ново желание, и отново… всичко това е тук в мен. Не давам и секунда от онези дни на забравата!

……….

Години по-късно, отново се видяхме, пак там, далече.
И двамата положихме усилие да се държим като добри познати, въпреки съкровената близост между нас.
Нямаше я вече онази опияняваща жилка в общуването ни, но ревностно пазехме спомена – сигурна съм, и до днес, и до края.

Като се отърся от емоциите, ще напиша какво следва…

Допълнителни материали към разказа:

За да усетите по-добре какво се случваше между нас, ще ви кажа, че имаше някаква зависимост между отстоянието на единия от другия и степента на чувствителност на кожите ни. Колкото повече се приближавахме, толкова по-високо се надигаха косъмчетата по телата ни. Сякаш се домогвага, протягаха се едно към друго, да се свържат, да станат цяла, неделима нишка….

Като вървях по улиците ми се виеше свят от… не зная как се нарича (сигурно има подобно усещане при някои наркотици, но това беше чисто като изворна вода). Усмихвах се без да мога да спра, бях приятелски настроена към всичко.

Той кръжеше около мен. Сякаш усещаше процесите в тялото и съзнанието ми. Привличах го като магнит.

По-късно, след като заминах, в писмата си той споделяше всичко това.
Получавах най-екзалтираните писма на света! Отговарях му в същия дух, но не исках да се виждаме, поне не скоро.

После стана така, че при мен се промени социалният статус – обвързах се, и постепенно писмата ми секнаха, въпреки неговото желание.
Не исках да нараня настоящия си партньор, чувствах се гузно, а не мога да живея с това усещане. Затова спрях.

И потулих спомена в далечно ъгълче.

Видяхме се години по-късно, отново в Германия. Отново същата компания. Бяхме заедно на парти, където аз бях нова за всички, а той не.
Голяма част от мъжкото внимание беше насочена към мен, но аз дебнех за него. Естествено, създавах впечатлението, че се интересувам от всичко останало
В навалицата го губех от поглед, а когато го намирах, срещах неговия и ми ставаше още по-притеснено и хубаво.
След първия и втория блус, които изтанцувах без него, той най-накрая се престраши и затанцувахме сковано, плахо, незнаейки докъде може да се приближим един към друг, къде е позволено да си поставим ръцете, притиснати бяхме и от погледите на останалите, които сякаш знаеха нещо…

Жена му не живееше там по това време и мисълта за нея не беше на дневен ред. И въпреки това, се чувствахме, по някакъв начин, отговорни пред това малко общество.

Нататък вечерта продължи без продължение между нас.
Никой от нас не го потърси.

Следващите ни срещи бяха в България, по делови поводи, но винаги оставаше напрежението. У мен се бореха лоялността към партньора ми, с желанието да възкреся поне частичка от спомена.
И така до днес.
И утре, като го видя, ще бъде същото.
Кой знае, в близко бъдеще може да се случат много и хубави неща, защото отново съм свободна…

Отговор