… е тиран – не дава свобода за грешки…
… е любов – дарява всичко… когато е задоволено…
… е нещастие – когато му обърнат гръб…
… е необходимо зло – иначе нямаше да сме жени.

Има за какво да се притеснява.

В полуосветеното пространство тялото му белее и се очертават най-непривлекателните форми, които бих могла да си представя в този момент.

Никога не съм стояла гола пред мъж с толкова грозно тяло. Къси буревидни крака, непропорционално дълги ръце, огромен гръден кош на фона на главата, почти липсващ врат, широк ханш… Но най-неприятната част са огромните издатъци подкожни тлъстини около талията – набъбнали настрани, сякаш мехури в магмата на стичащ се вулкан.

Как да скрия колко съм възбудена? Къде да дяна всичката влага? Той изохква, притиска се в мен. Ясно чувствам твърдината в панталоните му. Впил се е в мен откъм гърба ми, прави характерни движения с таза си… и сякаш никога няма да мога да се освободя от тази хватка!

Събирам цялата си воля и заговарям със сдържан тон. Обяснявам му, че няма да правим секс тази вечер. Млъквам и чакам.

Толкова надарен, че чак ми прималява…

Заживях със съзнанието на развързан полудив звяр. Съжителството ни беше проформа за мен – мислех, че и за него също…

Още повече по-късно самият той (едва ли по невнимание) допусна да видя сайтовете, в които рови, и кореспонденцията му с разни жени – предимно чужденки.

Потрих ръце с доволство, защото вече нямах морални спънки да правя същото. Гмурнах се с наслада, ненаситно, задъхано.

Той я чука бясно, тя стене с болка.

Спират.

Оказва се, че болката идва от тясната й и съвсем суха вагина. Получаваме покана да се уверим. Той е горд. Горд от това, че жена която дори не може да се овлажни от него, се отдава така пълно и понася с благоговение болезнената му похот. Обяснява как тя никога не се овлажнява и винаги сексът й оставя кървави следи… от сухота. Смее се.

Тялото й зове да бъде докосвано. Толкова е чувствена… И най-ефирният допир променя състоянието й…

Обръщам се към мъжа й и осъзнавам, че моята телевизионна икона е в едно легло с мен…

Толкова съм любопитна какво крият звездите под маските си…!

Каква прелестна конфигурация!

Тя: безумно влюбена в него, жертваща емоции, сън, време, чувства, за да го накара да я заобича, а и просто да даде от купищата хубаво в нея.

Той: умерено влюбен във всичко, което тя му дава. Хубава е докато му го дава.

Желае и мен. Заради спомените? Заради факта, че не съм негова, а иначе добре си изкарвахме? Не зная…

Аз: търсеща потвърждение на обясненията му в любов от последните дни. Убеждаваща себе си в необходимостта от самобичуване, за да мога по-лесно после да си тръгна от него, в случай, че не получа потвърждението…

Изобщо не наясно с чувствата си към него, нито с неговите към мен.

Ужас!

Не е важно точно какви гнусни обиди си размениха двамата, как се хванаха за гърлата и как грабнах телефона да набера полицията. Не е толкова интересно и как онзи подви опашка, вероятно опасявайки се от попадане сред жълтите редове на вестниците. Или пък обладан от първичния страх пред по-висок и значително по-разярен мъж със солидна мотивация да забие лакът в гърлото му…

То иска да ме пробие – в отмъщение, че съм го пренебрегвала, че съм предпочела друг. Толкова много съм искала точно това, че го поемам без болка, натискам се в него, а то ми отвръща с по-голяма сила – бута ме към другото голямо нещо, иска да го натъпче дълбоко гърлото ми. Не ми харесва – дърпам се, но не го изпускам от устата си. Борбата продължава няколко минути в двете посоки… Мъжът отзад свършва болезнено.

Вратата се отваря и влиза любовникът й. Сълзите се стичат по бузите му. Мярка ми се, че не съм подозирала, че е влюбен в нея. Той е най-близкото ми създание. Прегръщаме се спонтанно и плачем – всеки на рамото на другия… От срам и унижение…

Светкавично, пронизващо кратко, а колко треперя… Протягам мокра ръка към красиво оформените му гърди, слизам с пръст по изваяните мускули на корема и виждам само едно: как отново е в мен… Сигурна съм, че след минути ще се случи и ще е също толкова замайващо, но за дълго…

Думите затихват и остава празнина, която обикновено запълваме с мълчаливи действия…

Така и става – той посяга да ме целуне, позволявам му.

Той е колеблив – не знае кое би било добре прието.

„Съблечи ме” – се отронва от устата ми и действа като стартов сигнал за къса дистанция на световно по лека атлетика.

Стиска ме за меките части отзад,… боли!
Шепне ми: „Кажи, харесва ли ти другият мъж? Здраво ли те чука? Искаш ли пак с него? Искаш ли да му го лапнеш? Много искам да те видя пак… Побъркваш ме, като му го лапаш…“
Дъхът му пари в ухото ми, прималява ми… да говори, искам още да говори, да иска,… докато ме подхвърля с тласъците си, докато ме стиска здраво и още повече боли…

Смутена, прикривам се рязко и се извръщам, без да го губя от поглед.
Той с буксуване успява да се извлече изпод леглото, удря се се в металната рамка под дюшека и се изправя пред мен. По-висок е, въпреки възрастовата разлика.
Тялото му, устните му (червените сочни момчешки устни) тръпнат очевидно – разбирам, че се страхува от реакцията ми, очаква я….

Няма време за сладко засмукване с устни и други игрички… искам го вътре в мен, веднага!
Мъжът или членът, не зная кой от двамата, вече знаят това и след задъхано нахлузване на презерватива, коравото парче мускули решително влиза в тялото ми….

Сладко…

Облекчаващо…

Разкопчавам колана му, за секунди дънките изчезват, появява се ярко червен слип. Отдавна не бях виждала такъв… Отпред е издут, не го докосвам там, целувам бедрата му, както е изправен на колене до мен, галя корема и гърдите му, целувам зърната , те са вкаменени…

Настръхнах толкова, че нямаше как да не го забележи.
Попита ме дали ми е приятно, а аз смотолевих нещо. След малко докосна и другата, започна все по-близо до тях да мачка, да гали, да опипва…
Аз се надигнах малко в очакване да ги хване с двете си ръце и той го направи – толкова внимателно и предпазливо, сякаш бяха две тънки кристални купи. Ръцете му потреперваха и това ме влудяваше още повече.
Оставих се на него.
Той знаеше какво иска, аз знаех какво иска, той знаеше какво искам аз…
Нищо друго не беше важно.

Обгръщаха ме като 2 лози, пускаха филизите си до всяка точка на горещата ми плът, пареха ме с дъха си и ме караха да настръхвам…
Не зная кой от двамата завърза очите ми.
От този миг вече не знаех и не исках да знам кой какво ми прави…

Изведнъж се сетих, че тя ми беше разказвала за едно свое преживяване с двама мъже… Отдавна – във вана, пълна с шампанско и розови листчета.

Той ми говореше нещо, не помня какво. Помня, че седна до мен, треперещ като лист, и ме хвана за раменете, обърна ме към себе си и започна да ме целува.

Още едно такова докосване, и още едно… случайни?
Ръцете му парят, въпреки топлината в мен. Потрепват по-често. Стремят се нагоре.